EnglishБългария предоставя на квалифицираните инвеститори от трети държави постоянно пребиваване незабавно, без задължение да живеят в страната, и допуска молба за натурализация пет години по-късно при владеене на български език на ниво A1. Именно тази комбинация отличава българската програма от всяка сравнима европейска. Тя е и това, което би премахнал законопроект, внесен понастоящем в Народното събрание. На 27 юли 2026 г. Министерският съвет одобри с Решение 575 проект за изменение на Закона за чужденците в Република България, а Народното събрание го регистрира на 28 юли под номер 52-602-01-29. Ако бъде приет в този вид, всеки притежател на постоянно пребиваване, който през календарната година пребивава в България по-малко от шест месеца и един ден, би загубил статута си.
Нищо още не е променено и е възможно нищо да не се промени. Законопроектът не е преминал комисия, първо четене, изменения и второ четене, а българското законодателство от този вид често излиза съществено променено. Но всеки инвеститор, който обмисля България през втората половина на 2026 г., се нуждае от точно, а не от шестмесечно остаряло описание на положението; а всеки консултант, който продължава да рекламира програмата единствено с липсата на изискване за пребиваване, описва характеристика, чието премахване е предложено писмено от действащо правителство.
Заявете оценка на допустимостта за инвестиционно пребиваване в България. Ще преценим Вашето положение както спрямо действащото право, така и спрямо законопроекта в редакцията му, преди да ангажирате капитал.
Законопроектът от 28 юли 2026 г. и последиците от него
Член 40, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България изброява основанията, при които органите отнемат правото на пребиваване на чужденец. Точка 6 от този списък понастоящем обхваща както притежателите на разрешение за дългосрочно, така и за постоянно пребиваване, и се прилага едва след дванадесет последователни месеца отсъствие от територията на Европейския съюз като цяло. На практика това е правило, което почти не може да бъде нарушено: инвеститор, който посети която и да е държава членка веднъж годишно, го изпълнява.
Раздел 17 от законопроекта преработва т. 6 така, че тя да обхваща само разрешенията за дългосрочно пребиваване, и добавя нова т. 24, приложима към притежателите на постоянно пребиваване. Променят се едновременно две неща. Мерилото се стеснява от целия Съюз до една държава, а отсъствието се заменя с присъствие: притежателят трябва да е в България през по-голямата част от годината, а не просто да избягва цяла година извън Европа.
Решаващ за инвеститорите е въпросът за изключението. Заменяната редакция на т. 6 изключва постоянното пребиваване, предоставено на инвестиционни основания, които се намират в чл. 25, ал. 1, т. 6 – 8, 13 и 16, както и в чл. 25ж. Преработената т. 6 запазва това изключение, но ограничава разпоредбата до разрешенията за дългосрочно пребиваване. Новата т. 24 не съдържа никакво изключение. Тя не щади нито инвеститорите, нито чужденците, останали в чужбина поради обявено извънредно положение – защита, която т. 6 запазва за дългосрочно пребиваващите. Дали запазеното изключение продължава да защитава който и да е инвеститор зависи от въпрос на българското право, който законопроектът не решава, а именно дали чужденец може едновременно да притежава дългосрочно и постоянно пребиваване.
Отбелязваме, че поне един виден участник в бранша тълкува проекта в смисъл, че инвестиционните пътища остават непроменени. При публикувания текст това тълкуване трудно се защитава, тъй като т. 24 обхваща всеки чужденец, получил разрешение за постоянно пребиваване, и не посочва изключение за инвестиционните основания. Инвеститорите не следва да разчитат на уверения, че разпоредбата не се отнася до тях.
Три допълнителни особености на законопроекта имат значение. Отнемането по чл. 40, ал. 1 се описва в българската практика като императивно, а не дискреционно, смекчено от задължението по чл. 44, ал. 2 да се вземат предвид продължителността на пребиваване, семейното положение и социалните и културни връзки преди налагане на принудителна административна мярка. Директива 2003/109/ЕО допуска държавите членки по чл. 9, § 2 да не вземат предвид продължителни отсъствия при изключителни обстоятелства, но дали Директивата достига до т. 24 е открит въпрос: тя урежда статута на дългосрочно пребиваващ в ЕС – именно статутът, който законопроектът оставя в т. 6 – докато постоянното пребиваване по българското право е национална конструкция, която проектът премества в чисто вътрешна норма. Освен това законопроектът, който съдържа 38 раздела, не предвижда дата на влизане в сила, не запазва правата на съществуващите притежатели и не уточнява коя календарна година би била проверена първа. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник, освен ако в тях е определен друг срок; при буквално тълкуване закон, обнародван в края на 2026 г., би поставил под въпрос присъствието през настоящата година за разрешения, притежавани през година, в която такова изискване не е съществувало.
Разпоредбата обхваща и далеч повече от инвеститорите. Съпрузите на български граждани, лицата от български произход и отдавна установените чужденци притежават същото разрешение за постоянно пребиваване, а т. 24 не прави разграничение между тях. Именно този обхват е най-вероятният източник на противопоставяне в комисия и причината, поради която понастоящем не бихме съветвали никой клиент, че мярката непременно ще бъде приета в сегашния си вид.
Ако вече притежавате българско постоянно пребиваване и наближавате петгодишния срок за натурализация, въпросът за момента е спешен: отнемането на разрешението би нулирало срока. Свържете се с нас за оценка.
Какво представлява програмата през 2026 г.
Онова, което на международния пазар се предлага като Златна виза за България, не е самостоятелна законова схема, а съвкупност от инвестиционни основания в рамките на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, всяко от които дава право на квалифициран гражданин на трета държава на постоянно пребиваване. Това е програма за пребиваване. Тя не е и от 2022 г. насам не е път към гражданство срещу инвестиция.
Две развития промениха характера на програмата, без да променят същността ѝ. България прие еврото на 1 януари 2026 г. при неотменимо фиксиран курс 1 евро към 1,95583 лева, а раздел 11 от настоящия законопроект преизчислява съответно минимумите по чл. 25 в евро. България се присъедини и към Шенгенското пространство, което променя стойността на разрешението от гледна точка на мобилността. Нито едно от двете развития не е повишило или намалило праг в реално изражение.
Кой може да кандидатства
Основанията са достъпни за граждани на трети държави, тоест лица, които не са граждани на държава членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или на Швейцария. Гражданите на тези държави се ползват от право на свободно движение и нямат нужда от програмата. Както при всяко заявление за пребиваване, допустимостта остава подчинена на общите основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, както и на изискванията за произход на средствата и комплексна проверка, които на практика отсяват повече кандидати от материалните критерии.
Инвестиционни основания и актуални прагове
Член 25, ал. 1 съдържа няколко инвестиционни основания на различни нива, а верните стойности след приемането на еврото са тези, преизчислени в раздел 11 от законопроекта по фиксирания курс. Един милион лева стават 511 291,88 евро. Два милиона лева стават 1 022 583,76 евро. Шест милиона лева стават 3 067 751,29 евро. Още три стойности следват същата аритметика: 500 000 лева стават 255 645,94 евро, три милиона лева – 1 533 875,64 евро, и пет милиона лева – 2 556 459,41 евро. Всяка квалифицираща сума остава непроменена в реално изражение; нито една не е увеличена или намалена.
Сумата от 512 000 евро, която се среща в цялата международна рекламна материя, е закръгление на нивото от един милион лева, а не законоустановената сума. Когато клиент превежда средства, за да достигне точно даден праг, разликата има значение и следва да се използва законоустановената стойност.
Отделно раздел 7 от законопроекта преизчислява основанията за продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, където 100 000 лева стават 51 129,19 евро, 600 000 лева – 306 775,13 евро, и 250 000 лева – 127 822,97 евро. Това са разрешения за продължително, а не за постоянно пребиваване, и предложеното изискване за присъствие по т. 24 не ги обхваща. Това разграничение лесно се губи в сравнителните рекламни материали и заслужава да бъде разбрано преди избора на път.
Фондовият път в детайли
Член 25, ал. 1, т. 6 съдържа четири отделни инвестиционни основания и смесването им е най-честата грешка в публикуваните материали. Буква „а“ обхваща акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в Република България, на пазарна стойност не по-малка от два милиона лева. Буква „б“ обхваща права по концесионни договори на територията на страната със стойност на договора не по-малка от един милион лева. Букви „в“ и „г“ обхващат съответно колективни инвестиционни схеми и алтернативни инвестиционни фондове, всяка на стойност не по-малка от един милион лева.
Основанието, което повечето международни инвеститори използват, е буква „г“ – алтернативният инвестиционен фонд. Законовите условия се отнасят колкото до инвеститора, толкова и до фонда. Фондът трябва да е установен в Република България и да се управлява от лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове с произход от Република България, извършващо дейност съгласно Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Активите на всеки фонд трябва да са на стойност не по-малка от три милиона лева. Както фондът, така и управляващото го лице трябва да са лицензирани или регистрирани от Комисията за финансов надзор. Инвестиционната стратегия трябва да е насочена основно към български активи, като фондът инвестира единствено в дялове, акции и облигации на български дружества, включително акционерни дружества със специална инвестиционна цел.
Стойност от пет милиона лева се среща в редица публикувани ръководства и често се цитира като праг за активите на фонда. Тя е вярна, но за друг вид структура: пет милиона лева е минималната нетна стойност на активите на колективна инвестиционна схема по буква „в“. За алтернативните инвестиционни фондове по буква „г“ стойността е три милиона. Материали, които прилагат петмилионния праг към алтернативен инвестиционен фонд, смесват две съседни разпоредби, а инвеститор, който се доверява на тях, може да отхвърли допустим фонд или да приеме недопустим.
Практическата последица е, че дължимата проверка тече в две посоки. Инвеститорът се проверява от българските органи, а фондът трябва да бъде проверен от инвеститора и неговите съветници. Записване в структура, която не отговаря на законовите условия, не се превръща в квалифицираща инвестиция само защото е била предлагана като такава, а лицензионният статут на фонда и на управляващото дружество пред Комисията за финансов надзор следва да бъде проверен самостоятелно, а не приет от материалите на предлагащия.
Заявете оценка на допустимостта за инвестиционно пребиваване в България. Преди да запишете дялове в който и да е фонд, ще проверим положението му пред Комисията за финансов надзор и ще потвърдим, че предложената Ви структура отговаря на законовите условия.
Компетентните органи
Комисията за финансов надзор лицензира или регистрира квалифициращите фондове и управляващите ги лица, а нейният регистър е меродавната проверка дали предложена структура е допустима.
Българската агенция за инвестиции издава предварителното одобрение за извършване на инвестиция на основание чл. 25, ал. 7 от Закона за чужденците и чл. 39, ал. 6 и 7 от Правилника за прилагането му. Две особености на този етап са решаващи и редовно се разбират погрешно. Първо, последователността: чужденецът извършва инвестицията едва след проверка и оценка от Агенцията на представените документи. Предварителното одобрение предхожда капитала, а не обратното. Второ и по-важно, предварителното одобрение изрично не е основание за издаване на виза за дългосрочно пребиваване или за предоставяне право на пребиваване. То удостоверява, че произходът на средствата и лицето са преминали проверка; не предоставя нищо. Инвеститор, който го третира като гаранция за изхода, го е разчел погрешно.
Агенцията се произнася в срок до четиридесет дни след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерството на вътрешните работи, които предоставят становищата си по чл. 25, ал. 9 в срок до двадесет и пет дни. Срокът може да бъде продължен с десет работни дни при правна и фактическа сложност, като Агенцията има право да изисква допълнителни документи. Издаденото одобрение е валидно шест месеца, което определя прозореца, в който инвестицията и последващото заявление следва да се осъществят. За услугата не се заплаща. Решението се взема от изпълнителния директор на Агенцията и подлежи на оспорване пред административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването.
Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи се произнася по самото заявление за постоянно пребиваване, а българските консулски служби издават визата тип D. Министерството на правосъдието става относимо едва на по-късния етап на натурализацията.
Последователността е съзнателна и е в полза на инвеститора. Преминаването на комплексната проверка преди извършване на инвестицията означава, че кандидат, който няма да я премине, узнава това преди, а не след като половин милион евро са ангажирани в петгодишен срок на държане.
[ЗА ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ КОЛЕГИ: категориите членове на семейството и възрастовите граници по Закона за чужденците, както и дължимите такси на визовия и разрешителния етап. Процедурата пред Българската агенция за инвестиции, законовите прагове и сроковете за предварително одобрение, изложени по-горе, са взети от Административния регистър на Министерския съвет и подлежат само на потвърждение.]
Комплексна проверка, произход на средствата и мерки срещу изпирането на пари
Заявлението за инвестиционна миграция е регулирана финансова сделка в не по-малка степен, отколкото имиграционна процедура. Кандидатът трябва да докаже законния произход на вложените средства по стандарта, прилаган съгласно българското законодателство за мерките срещу изпирането на пари и от приемащата институция, като доказателствената тежест е негова. По нашия опит със сходни европейски програми заявленията се провалят или се забавят заради документацията за произхода на средствата далеч по-често, отколкото заради допустимостта. Средства от продажба на предприятие, от наследство, от разпореждане с недвижим имот или от натрупано трудово възнаграждение изискват различна документална верига, която следва да бъде изградена преди подаване на заявлението, а не в отговор на искане от органите.
Необходими документи
Документите, изисквани на етапа на предварителното одобрение, са предписани в чл. 39, ал. 6 от Правилника и не са въпрос на практика. Те включват заверено копие на редовен паспорт с валидност не по-малко от шест месеца, със страниците на снимката и личните данни; банкова референция за открита на името на чужденеца сметка в кредитна институция в Република България, в друга държава членка, в държава от Европейското икономическо пространство, в Швейцария или в квалифицирана трета държава по Закона за мерките срещу изпирането на пари, съдържаща информация за налични средства в лева или евро в размер не по-малък от съответния праг; декларация за произхода на средствата по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията, подписана лично; декларация дали лицето е видна политическа личност по чл. 36 от същия закон, също по образец на Агенцията и подписана лично; свидетелство за съдимост от държавата по произход или по постоянно пребиваване; по избор документи относно трудовата, професионалната и инвестиционната дейност; както и пълномощно с нотариална заверка, когато заявлението се подава от пълномощник.
Две формални изисквания често затрудняват кандидатите. Документите се подават в оригинал или нотариално заверен препис с превод на български език и трябва да отговарят на изискванията за легализация или апостил, приложими към издаващата държава, с облекчен режим за официални документи от други държави членки. Освен това всеки документ трябва да е издаден не повече от шестдесет дни преди представянето му и да не е настъпила промяна в удостоверяваните факти. Свидетелство за съдимост, извадено рано в процеса, ще изгуби годност преди да бъде използвано – често срещана и напълно избежима причина за забавяне.
За самото заявление за пребиваване преписката обикновено включва валиден паспорт, свидетелства за съдимост от държавата по гражданство и от държавата на постоянно пребиваване, акт за раждане, снимки, удостоверение за брак при необходимост, доказателства за доходи или финансови средства, удостоверението за извършена квалифицираща инвестиция, издадено от управляващото дружество, както и декларациите по мерките срещу изпирането на пари и за видна политическа личност. Чуждестранните документи трябва да бъдат легализирани или с апостил и официално преведени, а свидетелствата за съдимост обикновено се приемат само ако са наскоро издадени. Събирането на тази преписка, и в частност получаването на удостоверения от държава, в която кандидатът вече не живее, редовно е най-бавната част от процеса и следва да започне рано.
Процедурата стъпка по стъпка
Практическите източници описват последователна поредица, като посочените по-долу ориентировъчни срокове отразяват тази практика, а не законова гаранция. През първите два месеца кандидатът преминава комплексната проверка и предварителното одобрение, извършва квалифициращата инвестиция, получава удостоверението за инвестиция от управляващото дружество и подготвя преписката. Инвестицията обикновено може да бъде извършена дистанционно.
През третия и четвъртия месец се подава заявление за виза тип D пред компетентното българско посолство или консулство, като обичайно се посочва срок от порядъка на тридесет работни дни. През петия месец кандидатът пътува до България и подава заявлението за постоянно пребиваване в местната дирекция „Миграция“ – етап, който изисква лично присъствие за снемане на биометрични данни и който практиката описва като приключващ обикновено в рамките на четиридесет и пет работни дни. При одобрение картата се издава в рамките на няколко работни дни. Общият срок до постоянно пребиваване обичайно се посочва като шест до осем месеца.
Членовете на семейството следват, след като титулярят получи картата, като всеки преминава през същата визова и разрешителна процедура, с допълнителен период от няколко месеца до приключване. Когато са включени деца, обикновено се изисква присъствието на двамата родители или нотариално заверено съгласие на единия.
Това са ориентири, а не поети задължения. Никой съветник не може да гарантира срок на обработка, а всеки материал, който го прави, следва да бъде приеман с недоверие.
Права, които дава постоянното пребиваване
Постоянното пребиваване дава право на безсрочно пребиваване в България, на работа в страната без отделно разрешение за заетост, на достъп до българската система на здравеопазване и образование при приложимите условия, както и на придобиване на имущество в България при спазване на конституционните ограничения относно земеделската земя. То позволява краткосрочни престои в останалата част от Шенгенското пространство съгласно посоченото по-долу и открива възможността за събиране на семейството. Ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица често се посочва сред привлекателните страни на програмата, но тя е характеристика на българското данъчно местожителство, а не на разрешението, и двете не са едно и също.
То не дава право на глас, на български паспорт, нито на свободно движение с цел работа и установяване в рамките на Съюза. Тези права произтичат от гражданството, което е отделен и значително по-дълъг въпрос, разгледан по-долу.
Подновяване, поддържане и загуба на статута
Постоянното пребиваване е безсрочно като статут, но картата, която го удостоверява, се издава за определен срок и подлежи на периодично подновяване, обикновено на всеки пет години. Подновяването на картата е административна стъпка и не следва да се смесва с материалния статут, който продължава да съществува, докато са налице условията за него.
Именно тези условия са мястото, където статутът се губи. Разпореждането с квалифициращата инвестиция преди изтичане на срока за поддържане отнема основанието на разрешението. Основанията, свързани с обществения ред и сигурност, се прилагат през цялото време. А съгласно законопроекта, описан в началото на настоящата статия, недостатъчното физическо присъствие в България би се превърнало в допълнително и задължително основание за отнемане. Инвеститорът следва да разбира, че „постоянно“ в този контекст описва липсата на срок на валидност, а не защита от отнемане.
Членове на семейството
Програмата позволява на членовете на семейството да получат статут, обвързан с титуляря инвеститор, а българската практика по този въпрос е сравнително благоприятна спрямо редица европейски програми. Точните категории, възрастовите ограничения за децата и положението на пълнолетните деца и родителите на издръжка следва да бъдат потвърдени спрямо действащия текст на Закона за чужденците във всеки отделен случай, тъй като третирането на пълнолетните деца в частност се различава между режима на пребиваване и този на натурализацията.
Законопроектът има тук последица, която лесно се пропуска. Точка 24 обхваща всеки притежател на разрешение за постоянно пребиваване, поради което съпруг или дете, получили постоянно пребиваване чрез титуляря, биха били самостоятелно подчинени на изискването за присъствие. Семейство, което възнамерява да остане извън България, следва да разбира, че статутът на всеки негов член би бил проверяван поотделно.
Шенген и какво разрешението не дава
След присъединяването на България към Шенген българската карта за пребиваване позволява краткосрочни престои до деветдесет дни в рамките на всеки сто и осемдесет дни в останалите шенгенски държави без допълнителна виза. Тя не дава право на пребиваване, работа или установяване на стопанска дейност в друга държава членка, всяко от които остава уредено от нейното собствено имиграционно право. Рекламни материали, които представят българското разрешение като европейско пребиваване, го преувеличават, а инвеститори, чиято цел е да живеят в конкретна друга държава членка, следва да бъдат съветвани съгласно нейните правила, а не съгласно българските.
Данъчното местожителство е отделен въпрос
Притежаването на българско разрешение за пребиваване само по себе си не превръща лицето в българско данъчно местно лице и само по себе си не прекратява данъчното местожителство другаде. Данъчното местожителство се определя съгласно българското данъчно законодателство според физическото присъствие, постоянния адрес и центъра на жизнени интереси, както и съгласно съответните правила на другата юрисдикция, при спазване на приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Инвеститор, който придобива българско пребиваване, но продължава да живее и работи другаде, обикновено остава данъчно задължен в другата държава. Предложеното изискване за присъствие внася усложнение, което заслужава подчертаване: инвеститор, принуден да прекарва повече от шест месеца годишно в България, за да запази постоянното си пребиваване, може по този начин да стане българско данъчно местно лице, независимо дали това е било целено. Имиграционното и данъчното планиране тук не могат да се извършват поотделно.
Гражданство: какво е отменено и какво остава
Ускорената българска програма за гражданство срещу инвестиция беше отменена през 2022 г., а подадените по предишния режим заявления бяха прекратени. Не съществува път, по който инвеститор да придобие българско гражданство пряко или автоматично срещу извършване на квалифицираща инвестиция. Всеки съветник или рекламен материал, който твърди друго, описва режим, който вече не съществува.
Онова, което остава, е последователно и значително по-дълго, отколкото рекламата подсказва. Квалифицираща инвестиция води до постоянно пребиваване. Инвестицията след това трябва да бъде поддържана в продължение на пет години. Едва тогава може да бъде подадена молба за натурализация по общия ред на Закона за българското гражданство, който поставя свои условия, включително изпит по български език на ниво A1, освен при освобождаване. Натурализацията е молба, преценявана по същество, а не право, и компетентните органи запазват своята преценка.
Числото пет години се цитира широко и се разбира погрешно също толкова широко. То е срокът, през който инвестицията трябва да се държи, а не срокът от инвестицията до паспорта. Практикуващите в България описват общо изтекло време до гражданство от порядъка на седем години, след като към квалифициращия срок се прибавят етапите на подаване и разглеждане, при около шест до осем месеца до постоянно пребиваване. Инвеститор, на когото се казва, че ще притежава паспорт на ЕС след пет години, чува нещо, което графикът не подкрепя, а разликата от две години е съществена за всеки, който планира около нея. Именно затова предложеното изискване за присъствие има такова значение: отнемането на разрешението поради недостатъчно присъствие би нулирало срока изцяло.
Две допълнителни условия последователно се омаловажават в рекламните материали и следва да бъдат заявени пряко. Българската натурализация обикновено изисква титулярят да бъде освободен от досегашното си гражданство, при спазване на предвидените в закона изключения. Инвеститор, за когото запазването на съществуващо гражданство е непреодолимо условие, следва още в началото да установи дали за него е налице изключение, тъй като узнаването на този факт през шестата година не е поправимо положение. Освен това членовете на семейството не придобиват гражданство автоматично заедно с инвеститора. Съпругът обикновено трябва да притежава постоянно пребиваване за определен срок на собствено основание, преди да кандидатства, а децата под осемнадесет години следват отделна процедура, вместо да бъдат включени към родителя.
България в сравнение с Гърция, Кипър и Испания
Гърция предоставя подновяемо петгодишно инвеститорско разрешение за пребиваване, а не постоянно пребиваване, главно чрез недвижими имоти при прагове, които от 2024 г. се различават според местоположението, с по-високи суми за Атика, Солун, Миконос, Санторини и островите над определен брой жители. Тя не налага общо изискване за минимално физическо присъствие при подновяване и не предоставя постоянен статут от самото начало.
Кипър, подобно на Малта, предоставя постоянно пребиваване незабавно, което го поставя по-близо до България по структура, макар квалифициращите инвестиции и пътят до гражданство да се различават съществено.
Испанският режим на златна виза е прекратен и не е достъпен за нови кандидати. Сравнения и по-стари насоки, които все още представят Испания като възможност, са остарели.
Казано справедливо, отличителната комбинация на България е постоянно пребиваване от първия ден, липса на задължение да се живее в страната и допустимост за натурализация след пет години при изпит по български език на ниво A1. Кипър и Малта предоставят незабавно постоянно пребиваване, но изискват години на действително пребиваване преди гражданство. Именно тази комбинация, а не инвестиционният праг, направи България привлекателна, и именно нея настоящият законопроект би разрушил.
Заявете оценка на допустимостта за инвестиционно пребиваване в България. Ако преценявате България спрямо Гърция или Кипър, ние работим и по трите и ще Ви кажем коя отговаря на Вашите цели, а не по коя сме ангажирани.
За кого програмата е подходяща и за кого не
При действащото право програмата е подходяща за инвеститор, чиято цел е сигурен европейски статут на пребиваване, придобит бързо, който може да ангажира капитал от най-малко 511 291,88 евро за предвидения срок, чийто произход на средствата е добре документиран и който няма нужда да се премества. Тя е била подходяща за международно мобилни семейства и собственици на бизнес, за които липсата на изискване за присъствие е била решаваща.
Тя е значително по-малко подходяща за инвеститор, чиято действителна цел е паспорт на ЕС в кратък хоризонт, за инвеститор, който не може да докаже произхода на средствата по регулаторен стандарт, или за инвеститор, който се нуждае от право да живее и работи в конкретна друга държава членка. А при законопроекта в сегашния му вид тя може да престане да бъде подходяща именно за групата, за която е създадена. Всеки, чийто план зависи от това никога да не живее в България, следва да третира законодателното положение като първи, а не като последен въпрос в анализа.
Заявете оценка на допустимостта за инвестиционно пребиваване в България. Нашият офис в София и екипът ни за трансгранични частни клиенти ще прегледат допустимостта Ви, положението Ви относно произхода на средствата, предложения фонд или актив и излагането Ви на предстоящото законодателство, преди да бъде ангажиран капитал.
Често задавани въпроси
Предлага ли България гражданство срещу инвестиция през 2026 г.? Не. Ускорената програма за гражданство срещу инвестиция беше отменена през 2022 г., а подадените по нея заявления бяха прекратени. Квалифицираща инвестиция води до постоянно пребиваване, а постоянно пребиваване с поддържана в продължение на пет години инвестиция може да обоснове последваща молба за натурализация по общия ред на Закона за българското гражданство, включително изискване за език на ниво A1 и, за титуляря, обикновено освобождаване от досегашното гражданство. Никой не получава български паспорт срещу инвестиция.
Тогава колко време реално отнема гражданството? Повече от пет години. Пет години е срокът, през който трябва да се държи инвестицията; етапите на подаване и разглеждане следват след него. Практикуващите в България описват общо около седем години от инвестицията до гражданството. Самото постоянно пребиваване се достига за приблизително шест до осем месеца.
Ще трябва ли да се откажа от сегашното си гражданство? Титулярят обикновено трябва да бъде освободен от досегашното си гражданство при натурализация, при спазване на предвидените в закона изключения. Този факт често се пропуска в рекламните материали и следва да бъде изяснен преди инвестицията, а не през шестата година.
Каква сума трябва да инвестирам? Основният фондов път изисква един милион лева, преизчислени по фиксирания курс като 511 291,88 евро. Съществуват по-високи нива при 1 022 583,76 евро и 3 067 751,29 евро, както и допълнителни законови стойности при 255 645,94 евро, 1 533 875,64 евро и 2 556 459,41 евро за други основания. Сумата от 512 000 евро, посочвана в повечето рекламни материали, е закръгление на най-ниското ниво.
Длъжен ли съм да живея в България? При действащото право – не. Това е отличителната черта на програмата. Законопроект, регистриран в Народното събрание на 28 юли 2026 г., би задължил притежателите на постоянно пребиваване да прекарват повече от шест месеца от всяка календарна година в България или да загубят статута си, като в редакцията си той не предвижда изключение за инвеститорите. Не е приет и може да бъде променен в комисия, но следва да бъде отчетен при всяко решение, вземано сега.
Ще се приложи ли новото изискване за присъствие към мен, ако вече притежавам постоянно пребиваване? В редакцията на проекта – да. Законопроектът не съдържа преходна разпоредба, нито запазва правата на съществуващите притежатели, и не уточнява коя календарна година би била проверена първа. При буквално тълкуване закон, обнародван в края на 2026 г., би поставил под въпрос присъствието през настоящата година.
Дава ли ми българското постоянно пребиваване право да живея и работя навсякъде в ЕС? Не. То позволява краткосрочни престои до деветдесет дни в рамките на всеки сто и осемдесет дни в останалите шенгенски държави. Пребиваването, заетостта и установяването в друга държава членка се уреждат от нейното собствено право.
Ще стана ли българско данъчно местно лице? Не автоматично. Пребиваването по имиграционното право и данъчното местожителство се определят поотделно, като второто – според физическото присъствие, постоянния адрес и центъра на жизнени интереси, при спазване на приложимата спогодба. Отбележете обаче, че ако предложеното изискване за присъствие бъде прието, изпълнението му само по себе си може да породи българско данъчно местожителство.
Какво се случва, ако продам инвестицията? Разрешението е издадено на основание на квалифициращата инвестиция и разпореждането с нея през срока на поддържане отнема това основание, като излага на отнемане както Вас, така и членовете на семейството с производен статут. Потърсете съвет преди всяко разпореждане или преструктуриране.
OIKONOMAKIS LAW практикува от 1997 г. и поддържа офис в София наред с офиси в цяла Европа и извън нея. Координираме българските и трансграничните елементи на инвеститорските преписки за пребиваване, включително оценка на допустимостта, проверка на фонда или актива, документация за произхода на средствата, визовата и разрешителната процедура, заявленията за членове на семейството, както и данъчните и структурните въпроси, които стоят редом с тях. Повече за нашите услуги ще намерите на страниците ни за Миграционно право и Корпоративно право. Офисът ни в София се намира на бул. „Цар Освободител“ 14, ет. 5 и 6, сграда Landmark, 1000 София, и може да бъде намерен на +359 2 492 9301 или на bg@oikonomakislaw.com.
Правна забележка: настоящата статия представя положението относно българското постоянно пребиваване чрез инвестиция към август 2026 г. и не съставлява правен съвет по конкретен случай. Описаният по-горе законопроект е проект пред Народното събрание и не е приет; условията му могат да бъдат променени или той може да не бъде приет. Инвестиционните прагове, квалифициращите условия и процедурните изисквания следва да бъдат проверени към момента на подаване на всяко заявление. Нищо в настоящия текст не гарантира одобрение на заявление, инвестиционна възвръщаемост, срок на обработка, данъчен резултат или придобиване на българско гражданство. Преценката на конкретен случай изисква съдействие от квалифициран адвокат. Не се поема отговорност за решения, взети единствено въз основа на настоящата статия.
Изготвил: Христос Икономакис, Председател, OIKONOMAKIS LAW